Авторът, протойерей Иван Монев е енорийски свещеник за селата Русокастро и Равнец
Силно ме заинтригува изображението и надписът върху медальона на Омуртаг. Видният български историк д-р Ганчо Ценов още преди десетилетия е изтълкувал този често срещан и при други български владетели надпис. Той ясно се разчита като КАНЕСУБИГИОМОРТАГ.
В онази епоха се е пишело слято, без да се оставя разстояние между думите, което особено затруднява правилното разчитане на надписите. Поради тази причина у нас погрешно се е възприело схващането, че българските владетели носят титлата кан, а останалата част от надписа не е изяснена.
Д-р Ганчо Ценов извършва прочита по следния начин: КАНЕС У БИГИ ОМОРТАГ и всичко си идва на мястото – получава се: КЪНЕнЗ ОТ БОГА ОМОРТАГ. Често се среща и надписът: КАНАС У БИГИ – КЪНЯЗ ОТ БОГА (поставен).
Който е чел романите на Хенрик Сенкевич: „Потоп“ и „С огън и меч“, той знае, че украинците не казват „Спаси, Боже“, а „Спаси Бих“.
Столетия наред Украйна е била в пределите на Стара и Велика България и съответно названието „биг“ или „бих“ се е произнасяло цели столетия.
В пределите на тогавашната българска империя се намирали и славянски народи, за които е било въпрос на чест да наричат себе си българи. Характерно за славяните е, че не могат да произнасят звук „ъ“, а не всички славяни могат да произнасят и носови гласни, поради това вместо „КЪНЯЗ“ или „КЪНЕнЗ“, те казват „КНЯЗ“.
Впечатляващо е изображението на Омуртаг:в дясната си ръка държи кръст, с кръстен знак е увенчана и короната му. На раменете си носи императорска хламида, закопчана с фибула на дясното рамо. Никой хан не би дръзнал да се окичи с царски инсигнии. Такива може да носи само надлежно коронясан цар и то не къде да е, а в царския град Константинопол.
От тук следва, че надписът върху медальона е на тогавашният български език, а азбуката, с която е написан, някои изследователи определят като древната тракииска азбука наречена „кириали“.
Аз съм само един дилетант, но се постарах доколкото ми е възможно да внеса яснота по въпроса.
Бележка на редакцията: Златният медальон на хан Омуртаг е една от изключителните находки на археолога Петър Славчев. Той е от 22-каратово злато и тежи 2,8 г. Намерен е през лятото на 1975 г. в руините на средновековно жилище на северозападния склон на Царевец. Съхранява се в Националния исторически музей в София.
На 15 януари 2020 година в Ню Йорк се проведе поредният търг на Cassical Numismatic Group (CNG), на който беше продаден появилият се втори екземпляр на златния омуртагов медальон. Този на търга в Ню Йорк има по-остър релеф и по-запазени надписи, в които се разчита името на кана.
Продаден бе за 47 500 долара на неизвестен купувач.
От Националния исторически музей изказаха предположение, че медальонът е онзи екземпляр, описан от Карел Шкорпил през 1905 г., намерен в днешното село Белоградец. Предполага се, че още тогава той е бил изнесен на Запад.
desant.net; rodbg
